Руши се дворецът на Асеневци

Дворецът на първите Асеневци, разкрит на хълма Трапезица, заплашва да се срути върху пътя за Арбанаси.

Втора година вече няма пари за реставрация и консервация на уникалния средновековен комплекс от времето на цар Калоян, алармира доц.Константин Тотев от филиала на Археологическия институт с музей при БАН във Велико Търново. Пети археологически сезон под негово ръководство се правят разкопки на дворцовия комплекс в северния сектор на средновековния град Трапезица. Проучванията се извършват в екип с археолозите Евгени Дерменджиев и Пламен Караилиев по дългосрочна програма, финансирана от Министерството на културата.

Разкопките обхващат площ над 3,5 дка. Те откриват тайните на градоустройството и фортификацията на крепостта. Досега са разкрити северната бойна кула, 50 м от западната крепостна стена, 80 м от източната крепостна стена и сектор от улица край нея. Проучени са военна сграда до северната порта, работилница за металообработка, църква № 2 с некропол, две големи сгради от дворцовия ансамбъл.

"Копаем, но пари за консервация не са предвидени, въпреки че има предадени проекти. Първоначално бяха хвърлени средства за укрепването на скалите. Започна реставрация на малка част от северната кула, но през април м.г. от фирма"Реставрация" прекратиха работа, събориха скелето, а 200 000 лв., които обеща министър Дянков, бяха прехвърлени за други обекти, не знам по каква причина", гневи се археологът. Сега учените не смеят да навлязат във вътрешността на тържествената зала и жилищните помещения на древните царе, защото зидовете на 8 века ще се срутят.

Сградата е построена на терен с обща денивелация в посока запад-изток почти 4 м. На този етап от проучванията се открояват 3 строителни периода.

Иззидана е с големи полуобработени камъни, бял хоросан и вътрешна сантрачна система. Тя е с размери 11 на 33 м. Общата й площ е почти 360 кв. м. Ширината на зидовете достига от 1,50 м до 2,30 м. На места те са запазени до 4 м височина. Дворцовата сграда е датирана от началото на XIII в. При тазгодишните проучвания учените попаднали на големи части от каменни корнизи, украсявали фасадите.

Монументалната строителна техника и разкритият план на древните градежи са подобни на дворците на Царевец, Константинопол, Мистра и кралските резиденции в Сърбия, сравняват археолозите.

Върху част от основите на дворцовата зала в края на XIII и началото на XIV в. е разположена църква № 2 на Трапезица. Тя е частично проучвана още преди 130 г. от Търновското археологическо дружество. Още тогава са открити стенописи и каменен релеф с изображение на архангел.

"Ние попаднахме на части от капака на един каменен царски саркофаг от вътрешността на храма. Разчупен е на 15-20 къса и като че ли е детски. Такива надгробни паметници са открити само в дворцовата църква на цар Иван Александър на Царевец и в църквата на Ив. Асен II "Св.40 мъченици"", обясни доц.Тотев.

Около църквата бил погребван градският и военен елит на Търновград.

Преди седмица в некрополабе открит сензационен надпис върху средновековен съд, който показва, че болярите са пиели ракия още през XIV в. Графитът "Аз пих на празника ракиня" преобърна схващанията на историците за пътя и произхода на традиционното питие.

По-късно от археологическите пластове излезе и изящен златен пръстен със скъпоценен камък от края на ХIII-ХIV век. Бижуто било с части от златосърмен текстил в гроб с №189. В него е положена млада придворна дама, със златотъкан воал на главата. Учените се натъкнали на лента с шахматно разположени сини и червени квадрати и осукани сърмени шнурове.

"Текстилът е вдигнат от терена с част от пръстта. Предстоят микроразкопки, при които се надяваме да се открият и допълнителни аксесоари към облеклото - игли за придържане на воала, обеци", каза доц.Тотев.

На ръката на знатната болярка стоял 8-грамовият пръстен. На него в многолистна розета има вграден скъп камък с розово-виолетов цвят, вероятно александрит. "Скъпоценният камък по всяка вероятност е от византийска огърлица, тъй като е с пробит отвор за нанизване, а вторично е вграден в накита", каза доц. Тотев. Подобни пръстени са откритисамо в некропола на църквата "Св. 40 мъченици". Според археолозите те са изработвани в златарско ателие, обслужвало аристокрацията в средновековния Търновград.

Само през този сезон учените са разкрили 50 гроба. Старите боляри поставяли ковчезите в изсечени в скалата гробни камери. Те били използвани многократно. "Освен богата керамика в някои от гробовете са открити златни обеци, сребърни и позлатени копчета, нагръдни кръстове, останки от сърмени шнурове и коланчета. Те позволяват да се направят важни изводи за социалния статус на погребаните, както и за вкуса и модата в облеклото на столичните жители в края на ХIII-ХIV в.", каза археологът.

От изток на дворцовата църква попаднали на пласт от разрушенията на църква №2, наситен с множество фрагментирани стенописи, керамопластична украса, тухли, керемиди и бигорни блокчета от сводовата конструкция на храма.

Открити са над 5000 стенописни фрагмента с различна площ и форма, върху които са запазени части от изображения, украсявали средновековния храм.

Открити са и графити върху стенописите на тази църква, което подсказва, че вероятно тя е продължила съществуването си и в началото на ХV в. и е използвана за погребална площ.

Съхраняването на разкритите архитектурни паметници е особено важно за социализацията и отварянето на хълма за посещения. Проектът за изграждане на зъбчата железница до старината предвижда асансьорът да отвежда точно до северната порта и кула на дворцовия ансамбъл.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1089042