СТРУКТУРА И СВОЙСТВА НА МЕДНИ И СРЕБЪРНИ СПЛАВИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ИЗРАБОТКА НА МОНЕТИ ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА И СРЕДНОВЕКОВИЕТО.

Хронологично класифициране

Античност(от латински) antiquitas – древност е времето от 7 век преди Христа до 4 век след Христа. Това е период на големи постижения на човешката цивилизация – на Тракийската, Древногръцката и Римската култура.Средновековието обхваща периода от 5 до 17 век. Това е времето на Великото преселение на народите. През Средновековието се формират християнската и ислямската култури.Монетата е метален паричен знак. Това е парче метал, със строго определена форма, тегло, проба и номинал, което има функцията на официално узаконено средство за обращение и разплащане.На фиг.1 е показана една от първите използвани сребърни монети в обръщение по времето на цар Крез – антично царство Лидия - Vl век преди Христа [1].В хода на историческото развитие като най-практична се наложила кръглата форма – заради своята простота на изготвяне и защото е най-удобно за пренасяне и съхраняване.Тя няма ръбове, не утрепва, не прорязва, не пробива кесиите,торбите, джобовете или портфейлите, в които се поставя. Монетата има: лицева или предна страна (аверс, лице), на която се поместват номиналът и други символи; обратна или опакова страна (реверс, гръб) с изобразени на нея обикновено герб, лице на владетеля, принадлежност и други символи; гурт – обрез. Аверсът и реверсът са част от иконографската схема и художествения проект.

Методика на експеримента

Металографски анализ на уникални археологически метални находки При металографски анализ на уникални метални находки е невъзможно изготвяне на шлифове, спазвайки принципите и изискванията на конвенционалната металография, т.к. условията за запазване на цялостта на изследвания обект са водещи и задължителни. От тази гледна точка структурният анализ на такива ценни предмети изисква процедурите по подготовката на металографския шлиф (шлифоване, полиране и разяждане) да се извършват особенновнимателно и прицизно. Освен това тези ограничителни условия за етапа микроструктурен анализ увеличават ролята на макроструктурния анализ и на индиректния микроструктурен анализ с използване на реплики.

Макроструктурен и фрактографски анализ

Археологическите обекти по принцип изискват подробен и прецизно извършен макроанализ на качеството и елементите на повърхността им и на евентуално наличие надефекти от протекли процеси на разрушаване по тях. Много често този анализ се прави от самите археолози, а не от специалисти в областта на дефектоскоппията, в резултат накоето голяма част от информацията относно качествата на материала, механизмите на корозия и разрушаване,използваните методи за изработка остават неразкрити. В настоящата работа особенно внимание е отделено на макроструктурния анализ, като преди извършването на какъв да е друг анализ задължително е провеждан той. Нещо повече този анализ, поради факта, че може да се извършва на място (в музея), е приложен на значителен брой монети, в резултат на което те могат да се класифицират по вид, сплав, начин на изработка и т.н. Комбиниран метод за определяне на елементния състав на еднофазна сплав по плътността и параметъра на кристалната решетка.Този метод е приложим за монофазните сплави.Измервайки плътността на даден метален предмет и определяйки параметъра на кристалната решетка от снета ренгенова дифрактограма, можем да пресметнем по формули неговия състав (или да се ориентираме за състава по диаграмите на състоянието).

Спектрален анализ

Данните за химическия (елементния) състав на метални находки са едни от най-важните първични характеристики.Най-често за тяхното получаване се използват методите на спектралния анализ. В определена степен прилагането на тези методи води до нараняване (образуване на видимо петно) на повърхността на изследвания предмет от дъговия разряд и използването им е проблематично за уникални предмети и монети. Освен това широко разпространените методи в практиката с преносими и стационари спектрометри, работещи на принципа на искровия разряд, не са подходящи за анализ на малки предмети. В научната практика най-вече се използват методите на микроспектрометрията, базирана на сканиращата
електронна микроскопия. В настоящата работа резултатите относно химическия състав на изследваните монети са получени от по-ранни изследвания [2], чрез спектрометрия и са използвани тук като изходни данни. Що се отнася до някой от изследваните медни монети, спектрален анализ е извършван в спектралната лаборатория на ТЕРЕМ-Варна със спектометър „Spektrolab M3”.



Обекти на изследване

Проникването на най-ранните монети по Тракийското Черноморско крайбрежие е ставало едновременно със създаването на гръцките градове-колонии в края на VII -

средата на VI в. пр. Хр. В районите на новите колонии и близките тракийски селища, освен ранните електронови статери на град Кизик и сребърните монети на малоазийските и егейските градове, са използвани местни бронзови домонетни форми, наричани днес “стрели” и “делфини”. Благодарение на богатите природни ресурси, които са предлагали морето,тракийските полета, планини и реки, западнопонтийските градове достигнали завиден икономически просперитет. Израз на тяхното замогване е появата през VI - V в. пр. Хр. на първите сребърни монети, отсечени в Аполония Понтика (днес Созопол), Истрия (при устието на р. Дунав) и Месамбрия (днес Несебър). Монетосеченето на Одесос (днес Варна) е започнало

около средата на IV в. пр. Хр. с емисии от бронзови монети (фиг.2.) През елинистическата епоха в одесоската монетарница са сечени също сребърни и златни монети, които копират популярните по онова време тетрадрахми и статери на Александър III Велики и статери на Лизимах. В градски монетарници са изготвяни и оловни контролни тежести.



Римско монетосечене по българските земи Периодът ІІ - І в. пр. Хр. бележи началото и разгара на римската експанзия на Балканския полуостров. Затова именно

тя определя хода, както на политическото, така и на икономическото развитие в Долна Мизия и Тракия. Римският легионер не харчи цялата си заплата месец за месец, а натрупва спестявания. Така парите от година на година стават все повече спестявания. Така парите от година на година стават все повече и повече, достигайки своя пик в средата на III в.[4]. На фиг. 3. и фиг 4. са показани изследваните римски монети, сечени от императорите от династията на император Константин I

Велики(ІV век), намерени в развалините на античния град Марцианопол ( сега град Девня ).



Средновековно монетосечене

Кога са се появили монетите, изработени от българите и какви са те? За да се отговори на тези въпроси ще трябва да се върнем хиляда години назад, в района на днешна Североизточна България. Това е времето на завладяване на Българската държава от Византийската империя, в която отдавна вече е развито монетното обръщение. В настоящата работа е изследван състава и структурата на монета,
изработена в монетарница на Константинопол - монета клас A-2(976-1028г.) - (фиг.5). Тя е от византийските монети, тип анонимен, клас А, наречени така, поради факта, че са с лика на Исус Христос, а не с лика на конкретен владетел.
Византийската монета е сравнена със състава и структурата на монети от същия исторически период, изработени в Североизточна България – фиг. 6.





Изследваната антична монета от град Одесос(Фиг. 10.), тежи 2,188 g, има обем 0,271 сm и плътност 8,07 g/ сm



На двукомпонентната диаграмата на състоянието Cu-Sn (фиг. 11а) е маркирана сплавта на монетата, според съвременната класификация, за този химически състав(табл 1.)- калаен бронз, легиран с 1 % олово (≈означение CuSn7Pb).Структурата е двуфазна (фиг. 11б). На повърхността на монетата е замерена твърдост 95-100 HV5.





На фиг.12 е показана рентгеновата дифрактограма, в таблица 2.са дадени получените резултати от спектралния анализ, а на фиг.13 са показани микроструктурата, примесите и замерената микротвърдост на изследвана римска бронзова монета от IV век (показана на фиг. 3).

От рентгено-структурния и спектралния анализ, направени на монетата се установи високо съдържание на олово в медната сплав. Легирането на медта с олово е възможно да е правено за да се улесни изсичането и щамповането на метала при изработка на монетите (на “студено”). От анализа на микроструктурата се вижда високата степен на изтегляне на зърната(текстурата), както и висока концентрация на пукнатини, което е получено вследствие на студено пластично деформиране на сплавта. На показаните микроструктури(Фиг.13.) добре се забелязват получения върху повърхността на монетата окисен слой, оловната мрежа и неметалните включвания - силикати и сулфиди. На фиг.13г е показана и измерена твърдост по метода на Викерс (с натоварване 20g),която е в границите 85-95 HV0,02.



Изводи и заключение

В заключение може да се направи извода, че легирайки медните сплави с олово, римските монетарници са постигали високо качество на детайлите с нискотемпературна пластична деформация (на “студено”) и са достигали максимална за“ръчна изработка” производителност. Все още в литературата липсват пълни и цялостни изследвания върху монетосеченето по българските земи. В настоящата работа е направен опит за характеризиране на използваните сплави и възможния източник на суровина. За целта са използвани резултати от методи, които взаимно се допълват и подсилват статистическите данни. Монетите са анализирани от двете им страни за да се избегне ефекта на ликвацията. В много случаи сa използвани повредени и износени монети, които са частично запазени. Получените резултати могат да спомогнат за изясняване на търговски,икономически, политически и военни конфликти през епохата.Те са в състояние да установят инфлационнен процес.

http://www.numizma.com/magazine/