ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ

Птолемеите създават в Александрия и първото техническо учебно заведение. В това висше училище преподават много личности, оставили диря в световната наука. Измежду тях е известният Херон Александрийски, написал трудове в областта на пневматиката, изобретил парната турбина (еолипил), автор на Хероновата формула за определяне на лицето на триъгълника. Трябва да споменем още имената на големите механици и изобретатели Ктесибии, Архит, Филон.
Другите наследници на империята на Александър Велики - Селевкидите, също допринасят за развитието на науката, техниката и изкуствата. В духа на вавилонските научни традиции в тяхната държава получава развитие астрономията. По време на тяхното управление се поставят основите на теоретичната астрономия. Античните македонци регистрират успехи и в медицината. Резултатите тук са постигнати въз основа на опита. До ден-днешен се използват мехлеми за превръзване на рани на основата на пчелен мед, използвани в македонската армия. Науката, творена в Македония и в страните, начело на които стояли македонски царе и македонска аристокрация, се отличава с по-голям практицизъм. И това не е случайно. В Македония робството е било познато, но никога не е било силно развито. По тази причина македонците, в това число и аристократите, са били непосредствено свързани с практическия живот, т. е. здраво стъпили на земята. В сравнение с Македония, древна Елада е класическа робовладелска страна. За тежката работа елините използват труда на робите. Откъснати от физическия труд, елините са развивали чистата наука и най-вече философията.
Разликата в административно-политическото устройство на Македония и Елада дава също отпечатък върху двете цивилизации. В демократично устроените градове държави на Елада има по-добри възможности за изява на отделния индивид. В голямата, централизирана македонска държава индивидът се губи.
Говорейки за развитието и достиженията на античната наука, трябва да отбележим, че много от постиженията на македонски учени, както и на учени от други етноси, работили в Гърция, Македония, Египет на Птолемеите и държавата на Селевкидите, се считат несъзнателно като гръцки принос в науката поради езика, на който са творили. Ученикът на Питагор, Залмокс, вероятно е хет. Глосографът Америй е македонец. Трудове върху живота и дейността на Александър Велики и Филип II пишат много автори от Македония. Във вените на Тукидид тече тракийска кръв. Херодот е кариец. (Роден е в Кария, гр. Халикарнас. Карийски са имената на баща му и чичо му - Ликс и Паниясид). В Тракия е роден Демокрит. Историкът Манетон е египтянин, философът Филон е израелтянин и т. н., и т. н. Нищо не знаем за етническия произход на най-големия геометър (може би на всички времена) - Евклид. Той е живял и работил в Александрия, т. е. далеч от Гърция. Но това не пречи на много автори да пишат “гръцкият математик Евклид”, “гръцкият учен Евклид” и т. н. И ако ги питате защо е “гръцки”, те нямат никакъв друг аргумент освен езика на неговите трудове. Но вие да сте видели някъде да пише “латинеца” (или “римлянина”) Коперник, за това, че трудовете му са писани на латински? Всички ли, които пишат днес трудовете си на английски, са англичани?
Аналогичен на Евклидовия е случаят с Херон Александрийски, Менелай Александрийски, Клавдий Птолемей, Диофант, Хипатия и много други учени от античността, оставили значимо научно наследство.
Наред с изкуството и науката се развиват техниката и технологиите.
Македонците са добри строители. Един от първите големи строители измежду македонските царе е Архелай (царувал 414 - 399 г. пр. Хр.). Той строи пътища и крепости. Премества столицата от Еге в Пела. В новата столица построява нов царски палат, който бил украсен с картини от живописеца Зевскис. Строи също в гр. Дион. Много градове построяват царете Филип II и Александър III (Велики). Филип строи в Македония и на Балканите (гр. Филипи, гр. Филипополис - Пловдив, Хераклея Линкастейска - Битола и др.).
Несъмнено най-голям строител на градове от македонските царе остава Александър Велики. Според Плутарх той е създал 70 нови града. Някои от тях като Александрополис (Сандански), Александрия Египетска, Александрия Арахойска (Кандагар), Александрия Арианска (Герат), Александрия Карманийска (Кокала), Александрия Маргианска (Мерв), Александрия Есхата (Ходжент - Ленинабат) и др. съществуват под една или друга форма и до днес, други са изчезнали.
По времето на Александър Велики работи един от най-големите архитекти на античността - Д(ег)инократ. По негови планове е построена Александрия Египетска. Той е македонец. За това съдим от литература. Когато царят обявил, че ще строи град в делтата на Нил, при него дошли много архитекти със свои планове. Дошъл и младият Д(ег)инократ. На въпроса на Александър: “Кой си ти, откъде идваш?” Младежът отговорил: “Д(ег)инократ, архитект от Македония.”
Строителството на градове в Македония продължава и след разпадането на Македонската империя. Филип V построява град Персиада. Антигонидите построяват гр. Антагонея, в околностите на гр. Неготино.
Строят и наследниците (диадохите) на Александър Велики. Според Апиан, Селевк “построил много градове: в чест на своя баща той построил 16 Антиохии, пет Лаодикей - в чест на своята майка, девет, носещи неговото име, четири в чест на своите жени - три Апамеи и една Стратоника. На други градове той дал имена или ги нарекъл на градове от Елада и Македония”.
Архитектурни шедьоври на антична Македония са сградите на събранието (агората) и театърът в Еге, царският палат в Пела, сградите за провеждане на спортните игри и музикалните празници в Дион.
Античните македонци са строили и водопроводи. Остатъци от такъв водопровод, снабдявал с вода гр. Кавала, са стояли до XVI в., когато Ибрахим паша го възстановява.
В Македония е развито рударството и металургията. Добива се мед, желязо, злато, сребро. За това съдим от намерените при разкопките предмети, по писаното от древните автори и по останките от рудодобивна дейност в Македония. Известни рудари и металурзи са пеоните от долината на Струма. В “Илиада” се казва, че Рез, царят на пеоните, е участвал в Троянската война с колесница и оръжия, обковани със злато. Освен в Македония (Кратовско), пеоните са разработвали златни, медни, оловни и сребърни рудници в Босилеградско и Ботевградско. Има вероятност пеони да са разработвали и рудниците в Сидерокапса (на Халкидическия полуостров), защото едно от рударските селища се нарича Пияница, а Пиянец се нарича централната част на Пеония до днес. Основание за това ни дава и фактът, че сред живеещите в Южен Пирин, Славянка, Алиботуш сиропеони рударството и металургията са били силно развити. Тит Ливий пише, че областта между Места и Струма е “много богата на плодове и метали”. Едно от главните селища на сиропеоните – Цирополь (Сиропол, дн. с. Господинци, Гоцеделчевско) е един от центровете на металургията. За високото ниво на металургията при пеоните свидетелствува и сеченето на монети от пеонските князе и крале. Още княз Теутаос (450 - 425 г. пр. н. е.) сече сребърни монети. Според Г. К. Георгиев, в Южен Пирин - селата Търлис (Трилисион), Горно Броди (Ано Вронди), Тешово, Господинци (Циропол) и Кремен, металургията се разраства при добива на желязо от магнетитов пясък.
Данни за рудодобив ни съобщава Аристотел. Той пише: “...Около Филипи ... има рудници, от които изхвърлените отпадъци нараствали и образували злато...”. Златните рудници в околността на гр. Филипи съществували и преди царуването на Филип II, но добивите били незначителни. Според Диодор, Филип II ги “засилил до такава степен със съоръжения, че могли да му носят приходи повече от хиляда таланта”. (Става въпрос за годините след 358 пр. Хр.) Пак според Диодор златните рудници са открити от Кренидас, който ги и разработил.
Конкретни неща за рудодобива дава и Тит Ливий. Във връзка със завладяването на Македония от Рим той пише: “Разработването на златни и сребърни рудници било забранено, а това на железни и медни рудници - позволено. Използвачите на рудници се облагали с половината от данъка, който плащали на царя...” Доц. д-р Георги Радулов