ГЕОЛОЖКИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ТЪРСЕНЕ НА ЗЛАТНИ МЕСТОРОЖДЕНИЯ.

Петър Василев-Златото в древността и днес-1969г.
Златните руди много често се намират на контакта/на границата/между гранитите и процепващите ги вместващи скали.Вътре в самите гранати по протежение на пукнатини могат да се развиват златни,а също така и калаени,волфрамови и молибденови руди.Обикновено в гранитите рудите се наблюдават в непосредствена близост до контакта с вместаващите ги скали-не по-далеч от 1-1,5 км от тях.Обаче основното количество руди на различни метали,в това число и на златото,се натрупват не в самия гранит,а във вместващите го скали обикновено на разстояние от 1 до 10 км от контакта.Там рудите запълват пукнатини.Последните почти винаги се придружават от ивици на хидротермално променени скали/избелени,окварцени и т.н./.
От казаното до тук следва ,че предпоставки за търсене на златни руди могат да се считат:
а-разкрития на гранити,
б-контактите на гранитите с вместващите ги скали,
в-пукнатините на гранитите,
г-пукнатините във вместващите скали,съпровождащи се от ивици от силно променени/от рудоносните разтвори/скали/раздробени,избелени и т.н./
При търсенето на златни разсипни месторождения голямо значение придобива релефът на местността,който представлява предпоставка за търсене.В горното течение на реките се намират долинните разсипи,в които рудоносният/златосъдържащ/пласт е разположен в долнището на речните отложения/непосредствено върху коренните скали/.В средното течение на реките,където долината се задълбочава и се образуват тераси,основно значение придобиват русловите/разположени в коритото на реката/ии терасовите разсипи/издигнати над съвременната долина/.В долното течение на реките,където долините се разширяват,русловите и терасовите разсипи се размиват от реката и от тях се образуват нови долинни разсипи.В местата където реките излизат от планината в равнината и текат по широки долини,се развиват само долинни разсипи.
Значение при търсенето имат извивките на реките и състават на коренните скали/подложката/,залягащи под речните наслаги.Най богатите разсипи се развиват в тези части на речните долини,в които руслото на реките не е праволинейно,а извито,а също така и там,където в реката се вливат притоци.Обикновенно разсипи се образуват в тези участаци на долината,в които по-меките скали на коренната подложка се сменят с по-твърди.Когато скалите на подложката имат различна твърдост,те се разрушават неравномерно,вследствие на което дъното на речното корито придобива ръбеста форма и отделните му издадени ребра преставляват преградаи/капани/,пред които се задържа и натрупва златото.По такъв начин се образуват разсипи с промишлена стойност.
При окисляване на сулфидните руди върху земната повръхност някой елементи се разтварят и се изнасят с разтворите,а други остават на място си,образувайки нови химични съединения.Обикновенно в такива случай рудните разкрития на повърхонстта придобиват червеникавокафяв цвят,тъйй като в състава им преобладава железния минерал лимонит.Затова тези разкрития се наричат ,,железни шапки”.В дълбочина желязната шапка изменя състава си.В най горния слой,който в дълбочина може да се разспространи до няколко метра,цветните и редките метали се изнасят с разтворите/разтварят се в циркулиращите грунтови води/,като се запазва само лимонитът.Под този слой следва зоната на изжулване,което не се наблюдава във всички месторождения.За нея е характерно това,че всички метали,в това число и желязото,са напълно изнесени от водата.Дебелината на тази зона е от 1 до 10 и повече метри.В дълбочина под зоната на излужване е разположена зоната на окислените руди.Тя е представена от вторични минерали и в дълбочина достига нивото на подземните грунтови води.На това ниво се намира зоната вторичното сулфидно обогатяване.Тя се харектаризира с повишено количество на металите.Дебелината и в дълбочина достига до 50м и повече.Минералите,изграждащи тази зона,представляват смес от първични и вторични сулфидни минерали.Под зоната на вторичното сулфидно обогатяване е разположена зоната на първичните руди,в което металното съдържание е значително по-ниско от това в зоната на вторичното обогатяване.
Приведената по горе зоналност е опростено и често в зависимост от климата ,релефа и състава на рудите се наблюдават отклонения от нея.При това поведението на отделните метали в повръхносните части на земната кора е различно.Златото има различно поведение в зависимост от това,в какъв вид то се намира в първичните руди.Ако в първичните руди златото образува големи,видими с око включения,то абсолютно не се разтваря и железната шапка може да се обагати със злато благодарение на изнасянето на други елементи.Невидимото или така наречното субмикроскопично злато,влизащо в състава на сулфидите,при наличие на пирит може да се разтвори в горните слоеве и да се утаи в долната част на зоната на окисление или в зоната на излужване.
Надявам се тази статия да ви бъде полезна относно търсенето на златонсни места по коритата и руслата на реките.

Човек се учи цял живот
Статията е много полезна, току що я прочетох и научих още важни неща